26 юли 2015 г.

Пътувам

Пътувам -
в зеницата на изгрева.
От сенките изплуват цветове
и подреждат се в картини.

Пътувам –
 
в галерията на живота
 
към края от начало.

Пътувам -
картините се пръскат 
в капки от цветове,

те горят и се стопяват.

Пътувам -

със залеза в окото на урагана
към точката на безкрая...

18 октомври 2014 г.

33


Живота ми отлетя -
като пролетна птица
през есента...

*
Половин  живот -
се търкалях към върха. 
Останалата обратно пълзя...

*
Живота ми - 
път и куфар в ръка. 
Ако го хвърля?

*
Живота ми - 
игра 
а заровете на съдбата са в моята ръка.


8 октомври 2014 г.

32

Гризнах от Ябълката,
която подаде ми змията.
Земята от ниско видях.
Сега пълзя, за опашката да я ухапя Аз... 

*
Пия пивото на  моя „Живот“ - 

реколта от собствен опит събрана. 
Тръпчиво всичко слива в едно -
сладко, солено, кисело, горчиво...

*

В пиесата на Живота, 
когато падне завесата -
публиката ще ме изпрати
с  бурни аплодисменти или сълзи...
*

Когато моят сетен час настъпи
и на прага, между живота и смъртта
в моята изповед на простосмъртна ще мълвя:
- Цял живот търсих и аз не знам какво?

6 октомври 2014 г.

Посока




Ръката на времето
от време на време 
ни шамаросва 
и побутва 
към правилната посока -
„Промяната“.

Бисер



Кой съм аз? 
Кой си ти? 
Има ли значение?
Направени сме от едно тесто -
стоим пред пещта в очакване
огъня да ни изпече...

18 август 2014 г.

Изгубен


Днес мълчаливо е морето.
Аз дойдох на рамо приятелско да се облегна
и от синьото му да си взема...
Надвесена на образа воден продумах:
 
Толкова си близо
и тъй далечно
посягам да те хвана
а ти през пръстите изтичаш.
Да плувам не умея,
и страх ме е,
че нагазя ли в теб ще се изгубя...



То отвърна ми така:

Но какво е живота -
пътека начертана,
стълба към небето
вълна в морето
или цвете в полето?
Плуваме,
летим,
вървим,
цъфтим...

Можем да се намерим
само когато се изгубим...




12 август 2014 г.

Безименен



Когато красотата се превърне в пепел
а прахът и вятъра разпилее.
Когато прашинките нечий очи разплачат
и краят с началото се слее.

Когато вече съм никой
и потегля по стълбата на битието.
Където всяко стъпало е ново начало,
а всяка крачка - търсене на мен.


В тази въртяща спирала 
дали ще си спомням предишните мен?
Или безпаметно ще нареждам "мандала"
и към безкрая ще се нося безименен...