22 юли 2014 г.

Селянката и чехлите


   
 Млада селянка отишла да гостува при своя далечна роднина в големия град. По това време се случило да има панаир. Тя с интерес го обиколила и разгледала, имало различни стоки и подправки от близо и далеч.

    Купила си нови чехли, защото такива не била виждала – специално изработени и донесени от Изтока. Специфични по форма, материал, различаващи се от галошите, които носила. Доволна от добрата покупка веднага ги обула и дори след това си тръгнала с тях към село.

     В селото имало един стар ерген – клюкар. Мърморещ, вечно не доволен, критикуващ  и присмиващ се на всеки който мине покрой него, то и за това стоял на мегдана да не пропусне никой и нищо. Когато селянката минала покрай него веднага се присмял:

-  Ха! От къде идеш, мари? Какви са тези чехли? Не стига че са грозни, ами и бабешки? Тцъ... Тези жени никакъв акъл....

   Обидена, селянката подминала без да може да каже нещо, след завоя се огледала да не я види някой и веднага свалила чехлите и обула галошите. Докато вървяла към къщи болката в краката и се обадила и накарала да мисли:

- Брей, че съм глупава си рекла, докато бях в града и на идване носих чехлите не ме боляха краката, а сега докато се прибера с галошите за няколко крачки  ме заболяха, хмх... нищо, че са грозни и бабешки, извадила ги и пак ги обула.

   И така, където минела с новите чехлите всички я подигравали, но тя усещала много добре разликата между едните и другите, не обръщала внимание на хорското мнение, а на това, което разбрала: "Хората  не виждат по-далече от носа си, вярват на чуждото мнение без дори да се замислят дали е така и дори са му предани роби."

      Не случайно е казана приказката  „Всяко чудо за три дни“  След време никой не и обръщал внимание, дори започнали да проявяват интерес от къде е купила чехлите а когато разбрали ползата от тях...

     Селянката отворила първия смесен магазин в селото. Който се казвал: 
„Галоша на живота“,  зад което име се криело най-важното, което научила: Обиди ли те някой, а ти обидиш ли се значи:
Първо - не познаваш себе си, второ –  нямаш собствено мнение и самоуважение, трето – нямаш ум да мислиш и видиш.

Що се отнася до обиждащия те, човек, който вини другите за собствените си окови на предразсъдъците си. Обиждайки те, обижда себе си.
Направила  подарък на стария ерген, подавайки му го с думите:

-  Благодаря ти, ти ме научи да не вярвам на хорското мнение, а да се осланям на моя личен опит и разум, искам да ти подаря тези чехли за да разбереш какво значи това... Само когато пробваш ще разбереш. – казала му тя с усмивка.

*
 
А какво станало после.... това е друга история.