Днес мълчаливо е морето.
Аз дойдох на рамо приятелско да се облегна
и от синьото му да си взема...
Надвесена на образа воден продумах:
Толкова си близои тъй далечно
посягам да те хвана
а ти през пръстите изтичаш.
Да плувам не умея,
и страх ме е,
че нагазя ли в теб ще се изгубя...
То отвърна ми така:
Но какво е живота -
пътека начертана,
стълба към небето
вълна в морето
или цвете в полето?
Плуваме,
летим,
вървим,
цъфтим...
Можем да се намерим
само когато се изгубим...