Рубаи 7,8,9,10

Глупака си пропилява живота,

като пълзящ червей в калта.
Жалко съществуване на пълен корем,
празна глава и лъскава банкнота.

** ** ** ** **

В живота си глинен съд празен.
Седиш на масата лъскав и запазен,
вместо да пиеш вода блага
се пълниш с курбан мазен.

** ** ** ** **

Чуйте добре с двете си уши!
Всичко е преходно и се руши.
Само глупака живее с идея, че плаща
и жив гроба си сам ще запуши.

** ** ** ** **

От глупостта не можеш избяга
короната и на всяка глава приляга!
Робувах и гордо, но без нея останах
подгонен от знанието с дебела тояга...

Вървим

Път.
Посока.
Вървя.
Търся.
Спрях.


Път съм аз а ти посока...

Огледах се в себе си видях

как борят се сълза и смях
от любовта родих се и се слях.

Аз капка съм ти океан,
Аз искра съм ти  огън.
Аз дърво съм ти гората.
Аз живота съм ти дъха.

Път съм и посока а сърцето ти.

Вървим.

През прозореца на съня

След тежък напрегнат ден, отпуснат в мекото легло, Грег слушаше албума на LOREENA „THE MASK AND MIRROR“ и унасяше в дрямка. Последното нещо което се въртеше в мислите и занимаваше често,  бе отговора  на въпроса - „Каква е ползата от безполезния сън“?  Времето жадно го преследва,  диша във врата и заплашва да го разпъне на кръст  „Защо трябва да спи“? Според  сметките си, ще проспи половината от живота, иска и има  да свърши толкова много...  „Как ще  стане това?“ Докато се въртеше в тази въртележката от въпроси, неочаквано изплува една забравена негова Теорема. Беше я потопил дълбоко в мислите си, защото тъкмо на  крачка от края  се подхлъзна и падна. Нужна му беше смелост да се изправи, освен това отнемаше време, след това реши да отложи за малко а по- късно, че това е пълна глупост... Точно сега тя му подаде ръка казвайки:
„Видиш ли едната страна, ще видиш втората, видиш ли втората ще видиш третата, щом видиш третата, следва четвъртата, петата, шестата, седмата, осмата страна. Погледнеш ли през всички,  значи си счупил кръга на времето и стъклото разделящо страните на вътре и вън. Вътре е топло уютно, всичко има предназначение движи се по строго определени правила.  Вън студено, безкрайността плашеща  с неизвестност  и хаос. Спомняйки си това погледна така „Заплата на сънуващ“, „Продавач на сънища“ Мисъл,  която веднага ще реализира, ще бъде първи,  трябва  да обмисли всичко внимателно. Предстои  битка.  Всъщност, от както се помни  се бори. Дори  с живота, иска да го победи  винаги го предизвиква, така бе натрупал състояние, извоювал независимост в която не му липсва нищо. Докато  размишлява се промуши през процепа на здрача и озова  пред  прозорец. Наведе любопитно глава напред и надникна. Усети полъха на покоя и с удоволствие се наслади на ледената прегръдката. Потъвайки в този безкрай, чу най-съвършеният звук.  Поиска да го хване и протегна ръка.  Той го ужили. Заби дълбоко жилото си, изпълни до пръсване, иглички  забоцкаха вените му, зачовърка от вътре и издълба рана от която за пулсира цялото същество.  Остра болка в гърдите  подкоси краката му и остана без дъх.  В него изригна вълната, която разруши и отнесе всички прегради по пътя си.  Изля се засмуквайки  тинята  в душата  и мазните петна залепили  очите.  Тогава ясно видя. 

Видя истината.
Видя със сърцето си.
Видя лабиринта на живота си в който се лута,
видя, че ако не се учи от това, винаги ще се лута,
видя, че входа и изхода му може да се намери само ако следва  сърцето
видя, че  му беше забранил да чувства, чувствата са измамни, правят те слаб, зависим, освен това как може едно сърце да знае повече?
Видя също, маската си на модерен човек, който се залъгва с работата , която го увлича  и заплита  ден след  ден в собствените му лъжи и илюзии...  
Видя, че е вървял в път без сърцето си.
От този жив сън се събуди мокър. Крайниците му трепериха. Стана и приготви билкова отвара. Докато разбъркваше погледна през прозореца и се запита коя е реалната страна?

Откъде дошли точиците на калинката?

Веднъж както се разхождах в гората, Вятъра ми прошепна от къде дошли черните точици на калинката... 

 Той ходи по целия свят, няма нещо което да не знае, да не е видял, да не е дал съвет на нуждаещ се, за това е и много мъдър.

Това се случило много, много отдавана през един ден, когато есента рисувала с пъстрите си цветове  по земята а Слънчо усмихвайки се и пращал букети от своите  лъчи.  Вятъра играел с тревите, като ту ги сресвал прилежно, ту ги разбърквал, шушукал си с листата, слушал песните  на птичките, тъкмо разсмивал облаците в небето гъделичкайки ги , когато от далече дочул  силни викове ...

Червената Калинка и нейната най-добра приятелка Гъсеницата се карали, спорили какъв бил цвета на едно листото, Калинката виждала листото от високо покрито с роса, блестящо  и повтаряла на Гъсеницата, че е златно, Гъсеницата пък, била на земята и гледала от долу , казвала, че това не е така листото е зелено.

Едната твърдяла,  че е златно, другата зелено... Спорили, викали нито една не отстъпвала, да чуе какво казва другата, защото знаела че е права. Дори си казали и лоши думи. Обърнали си гръб, разделили се обидени и разплакани.

Понеже вятъра бил много умен, духнал силно, листото паднало точно пред тях. Тогава видели, спорят за едно и също само, че едната го виждала от горе а другата от долу, били  прави и двете,  защото всяка го виждала от различна страна. Усмихнати се прегърнали, простили обидите си. Обещали си, че когато едната говори на другата ще се изслушват, няма да гледат само от своята страна, защото всяко нещо винаги има две лица и другият може също да е прав.
От този ден нататък на крилата на калинката, се появила една черна точица , и всеки път по една,когато откривала  другите  лица на страната...

Гоган 4, 5

Тежи ръката
на времето...
Лекува и учи.





ОгледАло?
Нямаше да бягам напред,
ако виждам назад.

Гоган 3

Църква.
На покрива антени-
кръст за човека?

Гоган 2

Как се чувства
капка сляла се
с океана?