25 юли 2013 г.

Порочни въпроси

В борба срещу порока
желанието ми  в мигом се изпари
щом отговорих на въпросите си.  

Първи:
 - Как може една нищо и никаква
цигара и алкохола да ме победи?

Втори:
 - Колко тежи
раницата на лакомията ми /шкембето/?

Трети:
 - Къде трупам липсата на
любовта?


О. Празен въпрос:

Като коледна елха е човека.
Колкото повече е накичен, шарен и свети от вън
толкова е празен от вътре...

Пълни се с пороци да забрави...  А след това ?



*** Отговора свети във въпрос 3 и всичко около О се върти!

** Ако още не си схванал механизма -
последен опит направи чети - 3,2,1,0  втория ред /в червено/  от въпроса и ги свържи със зелените букви.

23 юли 2013 г.

Ластика за ума

Аз съм Кукла. 
А кукловода  е
какво ще кажат хората.
В мига в който го осъзнах
ластика скъсах.
Паднах...от смях.




Разликата между
- мен,
- птица в клетка,
- моята рожба
- и брачната халка
е в големината...

За приликите на ластиката
скачай  ти?

17 юли 2013 г.

Любоф?

Любоф?
Ха, гръмко ще се изсмея! 
И ще изкрещя така:

- ЛюбоФта човешка
дето всичко в розово цъфти?
А принца от мечтите
мили думи ти шепти?
В мигом свършва 
и в омраза се превръща
щом реалността 
шамар як ти отвърти!

Истината е, че  Тя!
- Любов е рожба,
река между два бряга. 
Огле8ало и роза с бодли.
От нея сърцето ти кърви
и умираш за да те роди.

Любов?
Вече не ми е смешно.
Не ми се крещи, жал ми е за вас, 
виждате я грешно...
Тя мен с нов живот дари.
 

16 юли 2013 г.

Сън в съня

Заровена на плажа,
както си лежа
ми се присъни странен сън.

- Пясъка бе мой брат
а мидата наша майка...

Добре, че плесна ме една вълна
и сепна от съня!
Тогава пясъка по себе си видях
и как цвята му слива се с моята кожа
преди да се опомня изпищях. 

7 юли 2013 г.

Танка


1.
Това което
не израства умира.
Движението
в живота увлича,
смъртта дали е покой?

2.
Тик-так тик-така
времето си работи.
Стрелки се гонят
кръгът е техния бряг.
Цъкащото умира.


3.
Начало и край
е игра на вечността
край и начало
движение безплътно
светлината е пътя.

4.
Топла преса
косъмът  ми изправи.
Поглед колосан.
Идея ме осени
грейнаха очите ми.

5.
Човек е орган
на майката земя,
самозабравен.
Диализа е нужна
свежа кръв за земята.


6.
Отлитат ята.
Бреза с пъстра корона
в борова гора,
танцува с вятъра
на килим от иглички.



25 април 2013 г.

Анг и Гун


Веднъж припряния ученик  Анг попитал учителя Гун:

- Учителю, от месец сричам А,Бе,Ве... до кога?
- Повтаряй, повтаряй, повтаряй – отговорил учителя.
- Но повторението учи, ама на какво? – попитал пак.
- Друго е важното – отговорил Гун.

** ** ** ** **

        Стареца  Анг преследвал свободата, обиколил навсякъде, минал през какви ли не трудности, така и не я намерил. Завръщайки се изпокъсан по пътя, срещнал учителя Гун и го попитал:

- Учителю, посветих цял живот да търся свободата, какво е тя?
- Прашен път  – отговорил учителят.
- А пътят? – попитал Анг.
- Истина  – отговорил Гун.
- А истината?- попитал Анг.
- Хммм... истината ли? Живота е промяна, растеж и несигурност...
- Тогава трябва да вървя по пътя  – казал Анг.
-  На къде? – попитал Гун.


** ** ** ** **

По време на сутрешната си медитация ученикът Анг внезапно осъзнал, че пътя по който върви няма цел. Много разтревожен, веднага изтичал при учителя Гун и попитал:
- Учителю, видях ,че всички пътища имат една посока, а изборът много. Но, не това ме притеснява а това, че няма цел в пътя – казал Анг
- Как да намеря цел?
       Учителят Гун, поел дълбоко въздух и казал:
          -  Не целта е цел а пътят... Стъпка по стъпка към себе си върви. Скитайки, търсейки, намираме, а после? Остава да следваме и учим. Ученика си сменя мястото с учителя, и пак учи.... а после? Живее в наслада.

** ** ** ** **

По време на вечерната си медитация ученикът Анг медитирал върху думите на учителя Гун от сутрешният им разговор, тогава пък друг въпрос изникнал в ума му, след като приключил отишъл при учителя и попитал:
-Какъв е смисълът на живота? – учителю.
- Тишина. Тишина. Тишина - отговорил Гун.
- Значи да не говоря? - отговорил Анг.
- С или без мисъл разликата е в предлога  -  отговорил Гун
- Тогава смисъла на живота е в това, че го няма?!
- Тогава какво и защо все търсиш? За къде бързаш и от кого бягаш?– попитал Гун

** ** ** ** **

Веднъж разхождайки се, учителят Гун чул няколко монаха да остроумничат:

- Това знаме се движи – казал първият.
- Не, това знаме не се движи, а вятърът го движи – казал вторият.
- О, не! На вас просто умът ви се движи – казал третият.
Гун се приближил тихо, плеснал с ръце и силно викнал:

- Събудете се! Това което е, не е това което е, защото очите ви не виждат, устните ви се движат а мозъка сънува!!!


                                                                                                                                                                   
***
 Появата на Гун дойде след прочитането на един коан в който наистина монасите спорят за движението на знамето, Гун само ги допълни.
 





23 април 2013 г.

Рубаи 17,18,19

Животът се топи, като висулка.
А човекът се люлее в неговата люлка
на добрата и лошата си половина,
спи не вижда как изтича през капчука.

** ** ** ** **
Изгрев и залез -
реалност и сън в кафез. 
Хей, сънуващия
с крилата на истината излез.

** ** ** ** **

Шия гоблена Живот
всеки кръст е крачка на пореден ред и ход,
който е част от схема.
Картината видях едва, след последния бод.