Рубаи 11,12

Лъжата е сянка на истината.
Всеки сам върти обръча на живота си
а мисли ли, че има бели дни?
Ще надене хомота на думите си.

Дума след дума  езика стърже,
тежко на този, ако не го върже.
Светлина пръска или кървящи язви оставя,
и в пламъка на живота те пърже.

Шшшт...

Аз съм мисъл.
В главата се въртя,
и в устата на живота
дума ще се родя.

Ще ме люлее вятъра,
дъждовните капки ще ми пеят.
Ще ме запали огъня и изгори.
Водата ще ме разтвори...

Шшшт... Тишина!
аз нося промяна, опасна
може и да не се родя,
винаги ще се нося във всемира.