стрелките на времето
се боря със живота...
А той тушира ме с въпроса:
- Аз ли съм по от най?Хммм..
Мечтай!
И понеже котка
по гръб не пада
хитричко измяуках:
- Ей, Ти!
Виждал ли си сянката
дето след тебе върви?
Обърна се той тогаз
а аз ловко се превъртях
така го изиграх!
Избухнах в смях:
- Глупако, не ме е страх
да те прескоча. И сянката ти
хладна ще прегърна дори.
Жадно чакам целувка да ми дари!
Тогава ме зашлеви
и без дъх остави.
Между тях останах
и ясно разбрах.
Няма смисъл от всички
гоненки и натрупани мечти
Там всички сме равни....
Ти се замисли, истинки ли си?
Дълбоко вдишвам. Жива съм.
Още колко ли живота имам
да издишвам?