Водните градини

Пълзя по тялото на пътя
навит подобно на змия.
Тъкмо на опашката да стъпя
се разтвори земята като уста.

Изскочи език и засъска
на два различни гласа, с четка жълта.
Тъмното със светло напръска
и нарисува картина пъстра от калта.

Една върху друга в простора
наредени четири кръгли тераси.
От долу на горе, през метални сита
на фонтан се излива живота.

Пламъкът му танцува в раковина.
и пръска пенлива медовина.
Тук във водната градина -
аз съм Роза а сестра ми е Маслина.

Пред портата

Пребродих света. Стигнах до края... 
Слизам под морето в долната земя -
да откъсна плодове от есента. 
Тук царува камъка.

А те отрупани назрели. Тежат.
Гроздове кървави висят. 
Излива се от кошницата на талази 
аромат. Тамяна сладко мами 
и аз подадох му ръка.

Поръсена от щипка вечност 
разтворих цветовете си на роза.
Развърза плитката си времето,
и глас на славей заваля. 
Пред мен царя оживя. 
 
Еднорог глава положи в скута.
Една сълза се сля със алената роза.
Размаха силно крила и отлетя.
Над морето, в небесата.

Пред портата на горната земя...

Капка

Бисерна капка роса

пази розата, цвета ú ухае 

за дъжда мечтае,

нежно душата и пее,

веднъж се обича,
веднъж живее...