Слизам под морето в долната земя -
да откъсна плодове от есента.
Тук царува камъка.
А те отрупани назрели. Тежат.
Гроздове кървави висят.
Излива се от кошницата на талази
аромат. Тамяна сладко мами
и аз подадох му ръка.
Поръсена от щипка вечност
разтворих цветовете си на роза.
Развърза плитката си времето,
и глас на славей заваля.
Пред мен царя оживя.
Еднорог глава положи в скута.
Една сълза се сля със алената роза.
Размаха силно крила и отлетя.
Над морето, в небесата.
Пред портата на горната земя...