25 декември 2011 г.

Откритие

  
  

   всичко тук е
   мимолетно
   животът
   изтича неустено
   бързах
   всичко да направя
   да помня
   да не забравя
   сега разбирам
   това което 
   търся вече имам
   до сега съм спала
   с отворени очи
   господи,
   пропилях живота си...

Безцветно




без очи гледам на света
аз съм самотна птица
винаги високо летя
нямам си другар
дори и ближен
безцветно
без глас
пея
~

Черно



тя стрАдА, боли
от нанесените рани
с остри клюнове
кълват  и късат
алчните гарвани

24 декември 2011 г.

той и тя






той е в ума граница
тя има крила освобождава
ако заспя дали ще се събудя?

Знам





Знам цената,
мотив е стойността.
Говоря тихо.

Рибешки хора



Изправи се водата
и ледените си пръсти
един по един
безмилостно с грохот заби
погълна земята
нов живот в тинята роди

11 декември 2011 г.

Флотация



Живях
щастлив
подкован живот
ТИ
съдба
поднесе ми кивот!

Хайку




    плаче луната
    железният дъжд плющи
    прилеп се роди









Меандър



Знанието... натежава
погледа ми замъглява

то е отрова, която убива-
Слънцето не заспива!

Който търси намира
дори не подозира,
знакът пред него стои-
Луната се появи!

Кода числа от календара
всичко отново се повтаря
вижда прсветен -
Знам за нулевия ден!

10 декември 2011 г.

Сенки


Събудих се. Ужасно.
Непознато място,
груби великани -
на куп събрани.

Веднъж се усмихват
друг път лоши стават
с шамари правда раздават
мислят си, че възпитават...

Трябва да им подражавам
винаги се съгласявам
неусетно пътя  извървях
дали... съм тях?

22 ноември 2011 г.

Миг




     

     

      днес е миг 
      на Огърлицата
      от вчера и утре

















20 ноември 2011 г.

Стъклени деца



Те - новите "Чада"
създадени в стъкла
дълбоко замръзени

ще бъдат осиновени

Те - генетично изменени
от безотговорници дарени
подмамени от лесни пари
и болни докторски  мечти

Те - брат и сестра
разделени от живота
обречени на самота
не разбрани от света

Хайку



     хвърлен бумеранг
     е казаната дума
     поразяваща

Ана и Грег

Ана - романтична, засмяна
графиня в романа стана.
Сърцето и смело тупти,

светлина от нея струи.

Грег - силно дисциплиниран
независим, от мъдрост мотивиран
стъпил здраво на земята

пази от беди жената.

Какъв дует?
Огън в лед!

Ана и Грег.
Смирен човек...

19 ноември 2011 г.

Болест





с пръст
се закани умът

сърцето заплака
рибарска мрежа
кърпи душата

14 ноември 2011 г.

13 ноември 2011 г.

Хайку

    
    
     в прах и пепел
     изгуби се времето
     без стрелките си


     ~ * ~


    без стрелките си
    изгуби се времето
    в прах и пепел













Хайку




     живота тече
     в пясъчен часовник
     прехода боли













11 ноември 2011 г.

Пясъчно море

    Жарко слънцето препича
   пот по лицето се стича
   погледа рее в далечината
   търси трескаво водата

   Жегата от вътре изпива
   тялото бавно заспива
   пясъчното море ме хвана
   здраво във капана

   Жадно оковите са се впили
   боря се с последни сили
   песъчинка....... аз ще стана
   в морето ще остана...




6 ноември 2011 г.

Залез и Изгрев




с хляб и сол
изпращам залеза
на пясъка


~*~

боса на брега
протягам ръка
към изгрева

3 ноември 2011 г.

Счупено


угасна свещ
чаша пълна със сълзи
счупени мечти

~*~

болка реже с нож
сърцето
счупен
съд
фонтан от кръв


~*~
 
счупено крило
от морска чайка крясък
вълни и пясък

30 октомври 2011 г.

Хайку



   
      гният листата
      проядени от червей
      дращят клоните













28 октомври 2011 г.

Танка 1




тик так тик така
времето си работи
стрелки се гонят
кръгът е техния бряг
цъкащото умира

27 октомври 2011 г.

Танка 2



това което
не израства умира
движението
в живота увлича
смъртта дали е покой

26 октомври 2011 г.

Хайку





            
  
             пъстрите листа
             играят с вятъра
             есента кихна

25 октомври 2011 г.

Духът ми



  













   На залеза под златния дъжд,
   боса тичам... и без чадър...
   Топъл, пречистващ дъжд...
   Ухае вълшебно цветен нектар.

   Духът ми, свободен танцува
   с вятъра под звуците на дъжда
   златен, високо в шир небесна.
   На самота сърцето осъжда.







24 октомври 2011 г.

Мигове



След всеки залез идва изгрев,
всеки изгрев носи нов живот,
споменът за това, което е било 
не се изтрива с ново начало.







23 октомври 2011 г.

1 2 3


















Рози цъфтят
спирали се въртят
думите болят

Копнеж убива
близост сближава
тя прощава

Море спокойно
кораб плава
вятър платно развява


госпоДар




в имението
сърцето госпоДар е
слуги парите

Сън

сън ни
събра
там
под дървото
на живота
така ни
увлече
едно
сме
ве
че
.







Танка 3



начало и край
е игра на вечността
край и начало
движение безплътно
светлината е пътя












22 октомври 2011 г.

Следи от сълзи





Изплетен от слънчеви лъчи
в лазура син, облак се роди.
От високо земята погледна
крехко цвете съзря, 
към него се протегна.
Обикна го силно, с чиста 
искрена любов, 
сълзите си му подари 
живот дари...








19 октомври 2011 г.

Капка


Бисерна капка роса
пази розата, цвета ú ухае 
за дъжда мечтае,
нежно душата и пее,
веднъж се обича,
веднъж живее...







Отбрулени листа





Животът, дни затворени в кръгове
изплетени от безброй мигове
уловили сълзите и радостта
разпилени от времето отбрулени листа…