25 декември 2011 г.

Откритие

  
  

   всичко тук е
   мимолетно
   животът
   изтича неустено
   бързах
   всичко да направя
   да помня
   да не забравя
   сега разбирам
   това което 
   търся вече имам
   до сега съм спала
   с отворени очи
   господи,
   пропилях живота си...

Безцветно




без очи гледам на света
аз съм самотна птица
винаги високо летя
нямам си другар
дори и ближен
безцветно
без глас
пея
~

Черно



тя стрАдА, боли
от нанесените рани
с остри клюнове
кълват  и късат
алчните гарвани

24 декември 2011 г.

той и тя






той е в ума граница
тя има крила освобождава
ако заспя дали ще се събудя?

Знам





Знам цената,
мотив е стойността.
Говоря тихо.

Рибешки хора



Изправи се водата
и ледените си пръсти
един по един
безмилостно с грохот заби
погълна земята
нов живот в тинята роди

11 декември 2011 г.

Флотация



Живях
щастлив
подкован живот
ТИ
съдба
поднесе ми кивот!

Хайку




    плаче луната
    железният дъжд плющи
    прилеп се роди









Меандър



Знанието... натежава
погледа ми замъглява

то е отрова, която убива-
Слънцето не заспива!

Който търси намира
дори не подозира,
знакът пред него стои-
Луната се появи!

Кода числа от календара
всичко отново се повтаря
вижда прсветен -
Знам за нулевия ден!

10 декември 2011 г.

Сенки


Събудих се. Ужасно.
Непознато място,
груби великани -
на куп събрани.

Веднъж се усмихват
друг път лоши стават
с шамари правда раздават
мислят си, че възпитават...

Трябва да им подражавам
винаги се съгласявам
неусетно пътя  извървях
дали... съм тях?