18 октомври 2014 г.

33


Живота ми отлетя -
като пролетна птица
през есента...

*
Половин  живот -
се търкалях към върха. 
Останалата обратно пълзя...

*
Живота ми - 
път и куфар в ръка. 
Ако го хвърля?

*
Живота ми - 
игра 
а заровете на съдбата са в моята ръка.


8 октомври 2014 г.

32

Гризнах от Ябълката,
която подаде ми змията.
Земята от ниско видях.
Сега пълзя, за опашката да я ухапя Аз... 

*
Пия пивото на  моя „Живот“ - 

реколта от собствен опит събрана. 
Тръпчиво всичко слива в едно -
сладко, солено, кисело, горчиво...

*

В пиесата на Живота, 
когато падне завесата -
публиката ще ме изпрати
с  бурни аплодисменти или сълзи...
*

Когато моят сетен час настъпи
и на прага, между живота и смъртта
в моята изповед на простосмъртна ще мълвя:
- Цял живот търсих и аз не знам какво?

6 октомври 2014 г.

Посока




Ръката на времето
от време на време 
ни шамаросва 
и побутва 
към правилната посока -
„Промяната“.

Бисер



Кой съм аз? 
Кой си ти? 
Има ли значение?
Направени сме от едно тесто -
стоим пред пещта в очакване
огъня да ни изпече...

18 август 2014 г.

Изгубен


Днес мълчаливо е морето.
Аз дойдох на рамо приятелско да се облегна
и от синьото му да си взема...
Надвесена на образа воден продумах:
 
Толкова си близо
и тъй далечно
посягам да те хвана
а ти през пръстите изтичаш.
Да плувам не умея,
и страх ме е,
че нагазя ли в теб ще се изгубя...



То отвърна ми така:

Но какво е живота -
пътека начертана,
стълба към небето
вълна в морето
или цвете в полето?
Плуваме,
летим,
вървим,
цъфтим...

Можем да се намерим
само когато се изгубим...




12 август 2014 г.

Безименен



Когато красотата се превърне в пепел
а прахът и вятъра разпилее.
Когато прашинките нечий очи разплачат
и краят с началото се слее.

Когато вече съм никой
и потегля по стълбата на битието.
Където всяко стъпало е ново начало,
а всяка крачка - търсене на мен.


В тази въртяща спирала 
дали ще си спомням предишните мен?
Или безпаметно ще нареждам "мандала"
и към безкрая ще се нося безименен...



22 юли 2014 г.

Селянката и чехлите


   
 Млада селянка отишла да гостува при своя далечна роднина в големия град. По това време се случило да има панаир. Тя с интерес го обиколила и разгледала, имало различни стоки и подправки от близо и далеч.

    Купила си нови чехли, защото такива не била виждала – специално изработени и донесени от Изтока. Специфични по форма, материал, различаващи се от галошите, които носила. Доволна от добрата покупка веднага ги обула и дори след това си тръгнала с тях към село.

     В селото имало един стар ерген – клюкар. Мърморещ, вечно не доволен, критикуващ  и присмиващ се на всеки който мине покрой него, то и за това стоял на мегдана да не пропусне никой и нищо. Когато селянката минала покрай него веднага се присмял:

-  Ха! От къде идеш, мари? Какви са тези чехли? Не стига че са грозни, ами и бабешки? Тцъ... Тези жени никакъв акъл....

   Обидена, селянката подминала без да може да каже нещо, след завоя се огледала да не я види някой и веднага свалила чехлите и обула галошите. Докато вървяла към къщи болката в краката и се обадила и накарала да мисли:

- Брей, че съм глупава си рекла, докато бях в града и на идване носих чехлите не ме боляха краката, а сега докато се прибера с галошите за няколко крачки  ме заболяха, хмх... нищо, че са грозни и бабешки, извадила ги и пак ги обула.

   И така, където минела с новите чехлите всички я подигравали, но тя усещала много добре разликата между едните и другите, не обръщала внимание на хорското мнение, а на това, което разбрала: "Хората  не виждат по-далече от носа си, вярват на чуждото мнение без дори да се замислят дали е така и дори са му предани роби."

      Не случайно е казана приказката  „Всяко чудо за три дни“  След време никой не и обръщал внимание, дори започнали да проявяват интерес от къде е купила чехлите а когато разбрали ползата от тях...

     Селянката отворила първия смесен магазин в селото. Който се казвал: 
„Галоша на живота“,  зад което име се криело най-важното, което научила: Обиди ли те някой, а ти обидиш ли се значи:
Първо - не познаваш себе си, второ –  нямаш собствено мнение и самоуважение, трето – нямаш ум да мислиш и видиш.

Що се отнася до обиждащия те, човек, който вини другите за собствените си окови на предразсъдъците си. Обиждайки те, обижда себе си.
Направила  подарък на стария ерген, подавайки му го с думите:

-  Благодаря ти, ти ме научи да не вярвам на хорското мнение, а да се осланям на моя личен опит и разум, искам да ти подаря тези чехли за да разбереш какво значи това... Само когато пробваш ще разбереш. – казала му тя с усмивка.

*
 
А какво станало после.... това е друга история.