27 март 2022 г.

Тялото - носител и съд на животът.



Отношението на самият човек, вътре в себе си е директно отразено във външният му свят- вътрешното състояние е нашето външно положение...

грижим ли се, забелязваме ли го?

Повтарянето на едни и същи ситуации ги задълбочава, реакциите ни без внимание към това стават навици а те от своя страна автоматичен модел на поведение, което, ако не е здравословно за нас ни разболява за да привлече вниманието ни... ТТялото ни говоре, черз езика на болестта. Колкото повече вникваме в дълбочина и осъзнаваме, мисли, чувства, емоции, тяло, как реагираме и моделите ни на поведение, връзките и зависимостите между тях как това се отразява върху нас и влияе пряко на живота ни, толкова повече осъзнаваме картината и поемаме отговорност за себе си, започваме да променяме изборите съзнателно и от пионки се трансформираме в творци в живота си. Възвръщаме си автентичността.





Полезен материал, който съм събрала на едно място вървейки по пътя към себе си и търсейки отговори - кой съм аз ?

❤🙏


филм утробата
https://youtu.be/0q8jlet1mo0

Свобода и близост
https://youtu.be/DyGnOzihSuk

5-те травми в детството част 1
https://youtu.be/Ja2GXLgjZjk

5-те травми в детството част 2
https://youtu.be/0q8jlet1mo0

детски архитипи
https://inesraycheva.com/?p=1425


Невронаука и детска травма

Табутата в детството
https://youtu.be/kNdZB1k9dBQ

Как да чуем вътрешното дете
https://youtu.be/4Sj6piN6BlY

Медитация вътрешно дете
https://youtu.be/5CVP-MMBXWw

Лекуване на вътрешното дете
https://inesraycheva.com/?p=1425


Вътрешн родител и дете
https://youtu.be/4o1ySc1CJW4

Моделиране на биоенергията
https://youtu.be/KkcGlWLGy9U

Когато тялото казва не, книга
https://youtu.be/ewL8Tpxvj28

мъдростта на травмата руски ез.
https://youtu.be/7z-FXB9eEhw

Разклащащо


Травмиращо събитие ще те доведе до градивно развитие
или всеки ден бавно ще угасва животът...
Дори и да видиш картината в двата
и противоположни аспекта
се изисква сила да преодолееш
и излезеш от навика на автоматицацията,
често люшкани от ръката на собственото си незнание
заспиваме.
Изгубваме фокуса до следващото,
събитие целящо да събуди вътрешния
наблюдател и стремеж за автентичен живот.


Въпросително


Във външния свят травми
ни събират... и разделят.
От вътрешния боим се,
бягаме отричайки.
В този кръговрат
в щафетата на живота
дали истински живях,
или зад маска наблюдавах
полвинчато,
криех автентичноста
си и трупах гняв?