Анг и Гун

Веднъж припряния ученик  Анг попитал учителя Гун:

- Учителю, от месец сричам А,Бе,Ве... до кога?
- Повтаряй, повтаряй, повтаряй – отговорил учителя.
- Но повторението учи, ама на какво? – попитал пак.
- Друго е важното – отговорил Гун.

** ** ** ** **

        Стареца  Анг преследвал свободата, обиколил навсякъде, минал през какви ли не трудности, така и не я намерил. Завръщайки се изпокъсан по пътя, срещнал учителя Гун и го попитал:

- Учителю, посветих цял живот да търся свободата, какво е тя?
- Прашен път  – отговорил учителят.
- А пътят? – попитал Анг.
- Истина  – отговорил Гун.
- А истината?- попитал Анг.
- Хммм... истината ли? Живота е промяна, растеж и несигурност...
- Тогава трябва да вървя по пътя  – казал Анг.
-  На къде? – попитал Гун.

** ** ** ** **

По време на сутрешната си медитация ученикът Анг внезапно осъзнал, че пътя по който върви няма цел. Много разтревожен, веднага изтичал при учителя Гун и попитал:

- Учителю, видях ,че всички пътища имат една посока, а изборът много. Но, не това ме притеснява а това, че няма цел в пътя – казал Анг

- Как да намеря цел?

       Учителят Гун, поел дълбоко въздух и казал:

          -  Не целта е цел а пътят... Стъпка по стъпка към себе си върви. Скитайки, търсейки, намираме, а после? Остава да следваме и учим. Ученика си сменя мястото с учителя, и пак учи.... а после? Живее в наслада.

** ** ** ** **

По време на вечерната си медитация ученикът Анг медитирал върху думите на учителя Гун от сутрешният им разговор, тогава пък друг въпрос изникнал в ума му, след като приключил отишъл при учителя и попитал:

-Какъв е смисълът на живота? – учителю.
- Тишина. Тишина. Тишина - отговорил Гун.
- Значи да не говоря? - отговорил Анг.
- С или без мисъл разликата е в предлога  -  отговорил Гун
- Тогава смисъла на живота е в това, че го няма?!
- Тогава какво и защо все търсиш? За къде бързаш и от кого бягаш?– попитал Гун

** ** ** ** **

Веднъж разхождайки се, учителят Гун чул няколко монаха да остроумничат:

- Това знаме се движи – казал първият.
- Не, това знаме не се движи, а вятърът го движи – казал вторият.
- О, не! На вас просто умът ви се движи – казал третият.

Гун се приближил тихо, плеснал с ръце и силно викнал:

- Събудете се! Това което е, не е това което е, защото очите ви не виждат, устните ви се движат а мозъка сънува!!!


                                                                                                                                                                   
***  Появата на Гун дойде след прочитането на един коан в който наистина монасите спорят за движението на знамето, Гун само ги допълни.