Когато красотата се превърне в пепел
а прахът и вятъра разпилее.
Когато прашинките нечий очи разплачат
и краят с началото се слее.
Когато вече съм никой
и потегля по стълбата на битието.
Където всяко стъпало е ново начало,
а всяка крачка - търсене на мен.
В тази въртяща спирала
дали ще си спомням предишните мен?
Или безпаметно ще
нареждам "мандала"
и към безкрая ще се нося безименен...
и към безкрая ще се нося безименен...
Наредени в кръг огледала с различно покритие - поглеждаш се от всички страни, уж си различен, а всъщност си винаги Ти.
ОтговорИзтриване