12 август 2014 г.

Безименен



Когато красотата се превърне в пепел
а прахът и вятъра разпилее.
Когато прашинките нечий очи разплачат
и краят с началото се слее.

Когато вече съм никой
и потегля по стълбата на битието.
Където всяко стъпало е ново начало,
а всяка крачка - търсене на мен.


В тази въртяща спирала 
дали ще си спомням предишните мен?
Или безпаметно ще нареждам "мандала"
и към безкрая ще се нося безименен...



1 коментар:

  1. Наредени в кръг огледала с различно покритие - поглеждаш се от всички страни, уж си различен, а всъщност си винаги Ти.

    ОтговорИзтриване