Целуната от мак

Уловена от ласото на мрака
потъвам в забрава и мъгла.
Страшна сила тегли ме надолу,
дълбоко към изначалната река.

Завива ми се свят и падам.
Падам в кладенец, без дъно.

От двата края виждам -
как луната бременее в своята красота.
И слънцето залязва само
за да огрее от другата страна.

Целувката на мак, съблече
кожената ми роба, на брега.
Опиянена от полъха на екстаза
с лекота прекрачих прага.

Когато се завърнах ,
в утробата, преди да се родя от
моята майка и баща.
Неродена, вкусих от вечността...