Между

Заклещена между 
стрелките на времето
се боря със живота...
А той тушира ме с въпроса:

- Аз ли съм по от най?Хммм..
 Мечтай!

И понеже котка
по гръб не пада 
хитричко измяуках:

- Ей,  Ти!
Виждал ли си сянката 
дето след тебе върви?

Обърна се той тогаз 
а аз ловко се превъртях 
така го изиграх!
Избухнах в смях:

- Глупако, не ме е страх 
да те прескоча. И сянката ти 
хладна ще прегърна дори.
Жадно чакам целувка да ми дари!

Тогава ме зашлеви
и без дъх остави. 
Между тях останах
и ясно разбрах.

Няма смисъл от всички
гоненки и натрупани мечти
Там всички сме равни....
Ти се замисли, истинки ли си?

Дълбоко вдишвам. Жива съм.
Още колко ли живота имам
да издишвам?