Водните градини

Пълзя по тялото на пътя
навит подобно на змия.
Тъкмо на опашката да стъпя
се разтвори земята като уста.

Изскочи език и засъска
на два различни гласа, с четка жълта.
Тъмното със светло напръска
и нарисува картина пъстра от калта.

Една върху друга в простора
наредени четири кръгли тераси.
От долу на горе, през метални сита
на фонтан се излива живота.

Пламъкът му танцува в раковина.
и пръска пенлива медовина.
Тук във водната градина -
аз съм Роза а сестра ми е Маслина.